Ботаническите градини са градини със специално предназначение – в тях се провеждат мероприятия по опазване ex situ (извън естественото местообитание на растенията) на редки и застрашени растителни видове. Тяхната основна задача е свързана с разширяване познанията за растителното царство и имат свое значимо място в живота на хората, различно оценявано от ботаници, политици и отделните представители на обществото.
Като се има предвид, че екологичните и социалните въпроси са толкова тясно преплетени, нарастването на социалната роля е жизненоважно, за да могат ботаническите градини и други научни и образователни институции да докажат своята съвременна значимост, като се ангажират с местните си общности по въпроси от взаимен интерес. При отглеждането и опазването на растителните видове повечето ботанически градини подхождат от научна гледна точка, а не от социална. Повишаването на осведомеността в обществото, възпитаване на младото поколение в дух на отговорност и екологично мислене чрез тези институции е жизненоважно за установяването на хармонични отношения между човечеството и растенията и тяхната естествена среда.
Използвайки подходи на участие, като съвместно творчество и достигане до по-разнообразна „публика”, ботаническите градини се стремят да се превърнат от място за „приятен ден навън”, наслаждавайки се на спокойствието и релаксацията, които предлагат в място за допълнително образование или дейност, свързана с опознаването и опазването на растителното разнообразие. Много от посетителите са запалени градинари или се интересуват от подобряване начина на живот и опазване на околната среда. Голяма част от тях са просто туристи, които възприемат ботаническите градини, като красиво място, в което да прекарат няколко часа на път за друго такова място. Обществата стават все по-откъснати от естествения свят, а необходимостта от устойчив начин на живот и справяне с проблемите, свързани с урбанизацията и индустриализацията в развиващия се свят – все по-голяма.
„Докато урбанизацията подобрява възможностите за икономически растеж, достъп до услуги и инфраструктурно развитие, тя също така често оказва значително въздействие върху качеството на местното и регионалното развитие… По-специално намаляването на достатъчно площи от зелени или естествени пространства в градските зони доведе до намаляване на екосистемните услуги и ползите, жизненоважни за устойчив живот в градовете.” (Ward, Parker and Shackleton 2010:49).